Лечебната мрежа в област Смолян се състои от:
1. Лечебни заведения за първична помощ – индивидуални и групови практики за първична медицинска и първична дентална помощ;
2. Лечебни заведения за специализирана медицинска и специализирана дентална помощ – индивидуални и групови практики, медицински центрове, диагностично-консултативен център;
3. Лечебни заведения за болнична помощ – 4 болници за активно лечение, 3 специализирани болници за рехабилитация и Център за психично здраве;
4. Спешна медицинска помощ – ЦСМП с 9 ФСМП и Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД
5. Неотложна медицинска помощ, осъществявана от ДКЦ-Смолян, „МБАЛ-Девин“ ЕАД и личните лекари по места.
Към 31.12.2018г. населението на област Смолян е 105 421 души и е едва 1,5% от населението на Република България. Изключително неблагоприятни са тенденциите в развитието на демографските процеси за областта. Трайно и устойчиво е редуцирането и застаряването на населението съпроводено от много ниска раждаемост и нарастваща смъртност.
Намаляване числеността на нашето население е неоспорим факт – за 10 годишен период – с 19374 души – 15,5% при 7,45% за страната /2 пъти повече от това за страната/ с явна тенденция от ежегодно 0,2% намаление.
През последните години областта трайно се намира на предпоследно място по брой население в страната. По-малка е само област Видин.
Разпределение на населението по пол, възраст, населено място
Първична медицинска помощ
На територията на област Смолян към 31.12.2018г. са регистрирани 71 амбулатории за първична медицинска помощ. Сключили договор с НЗОК са 65 АПМП и то само индивидуални практики.
В много от селата, разположени в отдалечени райони, с малобройно население и с лоша инфраструктура лекари не желаят да работят и не регистрират практики. Населението от тези населени места е обхванато от общо практикуващите лекари от близките лекарски практики, сключили договор с НЗОК.
Средният брой население на 1 АПМП за областта е 1485 души с тенденция за увеличение, обусловена от намаляването на разкритите практики въпреки намаляващото население в областта.
Средният брой население на 1 ОПЛ, сключил договор с НЗОК е 1636 души с тенденция за намаление от намаляващото население.
Осигуреността на населението с ОПЛ е 6,5 на 10 000 души средногодишно население /0/000/ с очертана тенденция за намаление.
Осигуреността на населението с ОПЛ, сключили договор с НЗОК е 6,1 0/000 и е колкото в страната – 6 0/000.
Прекъсна се тенденцията за по-ниска осигуреност с ОПЛ, сключили договор с НЗОК.
ОПЛ са извършили 423 046 прегледа – средно 3,98 прегледа на 1 жител.
Наблюдават се резки аномалии в броя на обслужваното население от един общо практикуващ лекар, сключил договор с НЗОК. В някои райони на областта има такива с до 1000 пациенти, а други с 3000 – 5000. Има практики, съставени от няколко населени места с много малък брой жители, разпръснати на километри едно от друго, трудно достъпни, особено в зимния сезон. Това много затруднява обслужването им.
Първична дентална помощ
Регистрираните към 31.12.2018г. индивидуални практики за първична дентална помощ са 120, а 6 са груповите практики по дентална медицина – всяка с по 2 лекари.
През 2018г. действително са работили 128 лекари по дентална медицина.
Лечебните заведения за първична дентална помощ преимуществено са съсредоточени в градовете на областта – 99 броя като в областния град са 57.
Голяма част от лекарите по дентална медицина, работещи в градовете имат регистриран втори кабинет, изнесен в по – отдалечени населени места на областта включително в селата, като по този начин се задоволяват на място потребностите на това население от дентална медицинска помощ.
Средният брой население, обслужвано от 1 работещ лекар по дентална медицина за областта е 831 души.
• Осигуреността с работещи лекари по дентална медицина е 12 0/000 при 10,3 0/000 за страната.
• Извършени са 122 264 прегледа – 1,15 прегледа на 1 човек.
Изводи:
– Неравномерно е разпределението на ОПЛ и денталните лекари, сключили договор с НЗОК в областта;
– Почти не се регистрират групови практики, както за първична медицинска така и за първична дентална помощ;
– Изразено застаряване на ОПЛ;
– Съпоставима със страната осигуреност с ОПЛ с договор с НЗОК;
-По-добра осигуреност на населението с дентални лекари.
През 2018г. специализираната извънболнична медицинска помощ в област Смолян е осъществявана от:
– 12 медицински центъра, разположени в градовете Смолян, Мадан Златоград, Рудозем, Девин и КК „Пампорово”;
– 1 ДКЦ в гр. Смолян;
– 63 амбулатории за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика;
– 4 амбулатории за специализирана медицинска помощ – групова практика.
Медицинските центрове в Смолян и Мадан имат разкрити 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа.
Лекарите, работещи в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ, в по-голямата си част работят и в лечебно заведение за болнична помощ, което води до почасово предоставяне на специализирана медицинска помощ в извънболнични условия. Единици са специалистите, които работят само в извънболничната специализирана помощ в областта и то най-вече в МЦ-Смолян.
Работещи специалисти като физически лица в по-гореупоменатите лечебни заведения, сключили договор с НЗОК за 2018г. са 149.
Осигуреност с лекари в извънболничната специализирана медицинска помощ в края на 2018г., работещи в лечебни заведения, сключили договор с НЗОК е 14 0/000.
Осъществени са 193 002 прегледа като на 1 жител от средногодишното население на областта се падат по 1,81 прегледа.
Специализирана извънболнична дентална помощ
В област Смолян няма регистрирани лечебни заведения за специализирана дентална помощ въпреки, че има специалисти със защитена специалност по Хирургична стоматология, Терапевтична стоматология, Ортодонтия, Протетична стоматология, Детска стоматология и други.
Те са регистрирали лечебни заведения за първична дентална помощ, в които осъществяват специализирана дентална помощ. Населението търси специалисти и извън областта.
Болнична помощ
В Смолянска област през 2018 година функционираха разкрити:
– 4 Многопрофилни болници за активно лечение – МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД – Смолян, МБАЛ „Проф. д-р К. Чилов” ЕООД гр. Мадан, МБАЛ „Проф. д-р Асен Шопов” ЕООД гр. Златоград, „МБАЛ – Девин” ЕАД,
– 3 Специализирани болници за рехабилитация – „СБР-НК” АД филиал Баните, „СБР-Родопи” ЕООД гр. Рудозем и СБР „Орфей“ ЕООД гр. Девин
– „Център за психично здраве – Смолян” ЕООД.
През 2018г. те са разкрили 1027 легла, които през годината не се е налагало да бъдат допълнително увеличавани или намалявани.
Разпределението по видове легла е както следва:
• за реанимация и интензивно лечение – легла, напълно отговарят на МС „Анестезия и интензивно лечение” – осигуреност от 0,7 на 10 000 души население;
• за активно лечение – 509 легла – осигуреност 49,6 0/000;
• за продължително лечение – 41 легла – осигуреност 3,9 0/000;
• за физикална и рехабилитационна медицина – 437 легла – осигуреност от 41,1 0/000 ;
• Психиатрични – 40 легла, – осигуреност от 3,8 0/000.
Дневен стационар – през 2017г. ЦПЗ –Смолян разкри 10 места за дневно стационарно лечение, които функционираха през 2018г.
През 2018 година в лечебните заведения за болнична помощ са работили:
• Лекари – 197 физически лица, 170 на основен трудов договор;
• Фармацевти – 5 физически лица, всички на основен трудов договор;
• Медицински специалисти със специално медицинско образование /медицински сестри, акушерки, фелдшери, лаборанти и т.н./ са 388 физически лица, 354 на основен трудов договор;
• Друг персонал 335 физически лица, 326 са на основен трудов договор.
• Болниците са разположени средно до 50 км. отстояние, в голяма териториална близост. Липсата на достатъчно специалисти по вид и брой, налага обсъждане за преструктуриране на болничната мрежа в посока на работещи структури за продължително лечение, палиативни грижи и други.
• Областната болница разполага с много добър сграден фонд, медицинската апаратура се обновява на съвременно ниво, но изпитва затруднение откъм специалисти – педиатри, неонатолози, анестезиолози, невролози, спешни медици и др.
• В общинските болници се извършиха значителни ремонтни дейности на сградния фонд, но в тях функционират минималния брой отделения, необходими за съществуването им, работят минимален брой специалисти, трудно се покриват изискванията на медицинските стандарти за кадрова окомплектованост по отделните медицински специалности.
• Честота на хоспитализации /постъпилите болни за лечение по клас болести от І до ХХІ/ на 10000 души от средногодишния брой население е 3657,5 0/000.
• Оборотът на леглата е 38.
• Средният престой на 1 лекуван болен е 5,9 дни като в годините е налице тенденция за снижение.
• Използваемостта на леглата в дни е 227 дни.
• Болничният леталитет е нисък.
Изводи:
1.В лечебните заведения за болнична помощ в Смолянска област липсват работещи структури за продължително лечение, за лечение на онкологично болни пациенти и за палиативни медицински грижи;
2. Специализираните болници за рехабилитация в областта са със завоювано място на пазара за рехабилитационна помощ за нуждаещи се пациенти не само от нашата област, но и от цялата страна, а СБР-Баните и за пациенти от съседни държави;
3. Недостатъчна обезпеченост на болниците ни със специалисти анестезиолози-реаниматори, педиатри, неонатолози, рентгенолози, психиатри, патологоанатоми, лекари по съдебна медицина, микробиолози, вирусолози и редица други;
4. Масово лекарите – специалисти работят в две лечебни заведения – болнично/болнично – болнично/извънболнично;
5. Болниците все по-трудно покриват критериите и изискванията на медицинските стандарти за брой лекари и брой специалисти, включително сертифицирани за високотехнологични изследвания.
Спешна медицинска помощ
Спешната медицинска помощ се осигурява от Центъра за спешна медицинска помощ – Смолян с девет филиала, разположени в общинските центрове с изключение на най-малката община Борино, обслужвана от филиала в гр. Девин, отстоящ на 30 км. от с. Борино.
През 2018г. са приети 23399 повиквания. Те прогресивно намаляват в последните години.
Изпълнени са 23310 повиквания:
• за спешна медицинска помощ 18549 повиквания с относителен дял от 79,6%;
• за неотложна медицинска помощ 2451 повиквания с относителен дял от 10,5%;
• за санитарен транспорт 2310 повиквания с относителен дял 9,9%;
• 112 са безрезултатни /фалшиви/- 0,5%.
Обслужените лица, получили медицинска помощ са 20888, в това число:
• деца до 17 годишна възраст – 2037;
• със заболяване – 17976;
• с травми – 2750 лица;
• с отравяне – 123 лица;
• постъпили в Спешно отделение са 5309 лица.
Дейността на ЦСМП – Смолян в годините е с периоди на увеличение и намаление, видно от графиката, като причините са различни:
• единствена възможност за достъп до медицинска помощ поради здравна неосигуреност;
• най-бърз достъп до квалифицирана медицинска помощ без да се чака;
• навик;
• други.
Спешно отделение
В Смолянска област функционира само 1 Спешно отделение – в състава на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД гр. Смолян. В болниците в гр. Девин, гр. Мадан и гр. Златоград се осъществява само консултативна помощ по искане на дежурните екипи на съответните ФСМП.
В Спешното отделение са извършени 12399 амбулаторни прегледа за оценка на здравословното състояние и поставяне на индикации за спешно състояние.
Пациентите до 17 год. възраст са 1506 /12,15%/ от всички прегледани.
На 1 жител на областта се пада средно 0,117 прегледа.
Хоспитализирани са 5530 /44,6%/
За спешна медицинска помощ са били 7445 /60,05%/.
За неспешни състояния /неотложни/ – 4954 /39,95%.
Тенденцията в предходните години за повече обслужени пациенти с неспешни състояния е прекъсната през 2018г.
Неотложна помощ
През 2011г. ДКЦ-Смолян разкри структура за оказване на неотложна помощ на нуждаещите се пациенти, сключвайки договор с ОПЛ. Осъществени са 2629 прегледа.
През 2017г. МБАЛ-Девин разкри дежурен кабинет. Осъществила е 1548 прегледа на неотложно нуждаещи се пациенти.
Общо практикуващите лекари, които не могат да сключат договор за оказване на неотложна помощ с друго лечебно заведение поради ограничения в нормативната уредба, осъществяват сами неотложната помощ на своите пациенти.
Основни недостатъци и проблеми в областта:
Съществува недобре развита здравна мрежа с неравномерно териториално разположение на първичните медицински и специализирани практики.
Налице е концентрация на специализираната медицинска помощ в областния град и 3 общински центъра, което води до затруднен достъп на населението до медицинска помощ. Налице е и неравнопоставеност на населението от общините на областта на достъпа до болнична медицинска помощ поради малките възможности на общинските болници.
В извънболничната сфера съществуват проблеми, свързани с реалния избор на общопрактикуващ лекар (ОПЛ) и достъп до вече избран в отдалечените, труднодостъпни и слабо населени места. В лекарските практики с голям брой записани пациенти проблем е своевременното оказване на медицинска помощ от страна на ОПЛ.
Неблагоприятна е тенденцията и към изключването на здравнонеосигурените лица от пациентските листи на общопрактикуващите лекари. Сериозни са и трудностите при получаването на медицински услуги от избраните лични лекари през нощта и в почивните дни, когато нуждаещите се неправомерно се пренасочват към центровете за спешна медицинска помощ.
В системата на извънболничната помощ продължава да доминира индивидуалната форма на организация на работа. Пораждат се организационни и финансови трудности за нуждаещите се от медицинска помощ.
Съществуващ проблем е масовизацията на профилактиката, която продължава да стои на втори план поради несъвършенства при формирането на заплащането за ОПЛ. В това отношение се наблюдава тенденция към нарастване на потреблението на медико-диагностични изследвания и консултации, както и неритмичност при назначаването им.
В област Смолян се наблюдават неблагоприятни тенденции в състоянието на човешките ресурси. Задълбочават се деформациите в структурата, броя и териториалното разпределение на специалистите по отделни специалности.
Осигуреността с лекари е по-ниска от средната за страната и води до затруднен достъп на населението до медицинско обслужване. Застаряването на лекарите и медицинските специалисти е неоспорим факт. Наблюдава се висока средна възраст, което ще увеличи дефицита при пенсиониране на поколенията и малък относителен дял на младите попълнения, които са много малко и в следващите години няма да може да бъде компенсиран броят на пенсионираните и пенсиониращите се лекари.
В системата на спешната помощ има недостиг на лекари. Основната тежест, особено във филиалите, се поема от медицински специалисти.
В областта има само по един специалист по неонатология, клинична патология, трансфузионна хематология, алергология, съдебна медицина. Критичен е минимума на специалисти по психиатрия, инфекциозни болести, педиатрия, спешна медицина, микробиология, урология, клинична лаборатория, физикална и рехабилитационна медицина и редица други. Изцяло липсват специалисти по онкология, вирусология, токсикология и такива с тясно хирургични и педиатрични специалности.
Липсата на специалисти по здравни грижи е основната причина за промененото съотношението между медицински сестри и лекари и затруднява медицинското обслужване на пациентите. В световната практика за 4 болни се грижи 1 сестра.
За покриване на медицинските стандарти в голяма част от отделенията на многопрофилните болници работят лекари в пенсионна възраст.
Болниците се задъхват и всяка година работят по по – малък брой от сключените по договор със Здравната каса клинични пътеки. Започват да се стагнират икономически, защото нямат необходимия приход.
Факт е, че финансовия ресурс на болниците е недостатъчен.
Предложения за решаване на проблемите
1 .Задълбочен подход и инициативност в планирането на човешките ресурси. Привличане на институции и бизнес за съдействие и осигуряване на стимули за специализация и задържане на лекарите в региона. Да се подготвят и обсъдят спешни и неотложни мерки за стабилизиране и развитие на потенциала от медицински специалисти.
2. Значителното увеличаване на финансирането на здравеопазването спрямо предходните години не само като процент от БВП, но и и като размер на здравноосигурителната вноска.
3. Особено внимание върху профилактиката на болестите /най-вече на социално значимите/ и приоритет при здравеопазването на бременните жени и децата. Извеждане на профилактиката и здравната промоция като водещ национален приоритет.
4. Обособяване на здравните проблеми на подрастващите (до 18-годишна възраст) като национален здравен приоритет с гарантиран обществено-държавен ангажимент за тяхното профилактично, диагностично, лечебно и рехабилитационно обслужване.
5. Търсене на нови източници на финансиране за инвестиране в обновлението на диагностичната и лечебна техника, привличане на нови средства вкл. от европейски проекти.
Регионални здравни приоритети
1. Преодоляване на дисбалансите в регионалната здравна система чрез преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ, осъществяване, координиране и контрол по изпълнението на национални и регионални програми, както и подобряване на взаимодействието между структурите на здравеопазването в областта.
2. Точно и ясно планиране, прогнозиране и кадрово осигуряване на системата на здравеопазване в областта с всички видове медицински специалисти включително с лекари по видове специалности основавайки се на потребностите на населението съобразно структурата му в момента и бъдещите тенденции при въвеждане на задължителна здравна карта.
3. Създаване на условия за разширяване на участието на неправителствените организации в дейностите по реализиране на здравната политика.
4. Развитие на електронно здравеопазване и изграждане на интегрирана информационна система.
5. Нов подход в контролната дейност, основаваща се на електронизация в управлението на медицинските дейности и анализ на извършената дейност, на база строго определени стандарти и критерии за оценка на качеството и ефекта от предоставените медицински услуги.
6. Подобряване здравното състояние на населението чрез провеждане на активни ефективни и ефикасни промотивни, профилактични, лечебни и рехабилитационни дейности с акцент към социално-значимите заболявания
Използвана информация:
– документален и математико-статистически методи от рутинната статистическа отчетност;
-условно сравнение със средните показатели за страната по видове лечебни заведения;
-Данни от последната приключила отчетна кампания – 2018 година.
Този документ е създаден в рамките на проект „Подобряване на достъпа до здравни услуги чрез система за наблюдение на личното здраве“ /Здравен електронен мониторинг, договор за субсидиране B2.9a.11, който се осъществява с финансовата подкрепа на подкрепа на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от националните фондове на страните Гърция и България. Отговорността за съдържанието на документа се носи от Сдружение Еврорадар и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
