Целта на документа “Насоки за прилагане на политиката за постигане на дългосрочни цели” е да очертае основни насоки за изпълнението на политиката за постигане на дългосрочните цели, заложени в проекта.
Документът е логично продължение на работата на проектните партньори от България и Гърция по посочения проект, и по-конкретно на дейността на Сдружение „ЕВРОРАДАР“ по изготвянето на Проучване, включващо събиране на данни, идентифициране и картографиране (D3.6.1) и разработването на Проучване, необходимо за изготвяне на Съвместна стратегия за устойчиво управление на електронното здравеопазване (D3.6.2).
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ЕЛЕКТРОННОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
• Секторът здравеопазване е пресечна точка на постоянно нарастващите изисквания и нужди на пациентите с навлизането на високотехнологични (цифрови) иновации и научни постижения в областта на медицината.
• Информационните технологии предоставят редица възможности в сферата на здравеопазването – от подобряване на работата и взаимодействието между различните субекти в здравния процес, до разработване и предоставяне на нови здравни услуги, базирани на иновации, IT технологии и облачни услуги.
• Може да се очаква високотехнологичните подходи за работа да изиграят критична роля за намаляване на дългосрочните разходи, свързани с предоставянето на здравни грижи и услуги, при постигане на по-добри терапевтични резултати и подобряване на здравния статус на населението.
• Дигитализацията в медицината позволява проактивна комуникация в реално време между пациент и здравна система (включително с лекуващ лекар и/или друг тесен специалист в областта на медицината), и опосредства вземането на решения за провеждане на лечение на базата на непосредствено или дистанционно регистрирани данни за жизнени показатели при използване на нарочно разработени алгоритми и дори изкуствен интелект.
ТЕХНОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ. ИЗПОЛЗВАНИ ТЕХНОЛОГИИ И СИСТЕМИ
• Широкото приложение на дигиталното здравеопазване, и в частност на телемедицината е обусловено от технологичните възможности на наличните хардуер и софтуер, и от изисквания, налагани от спецификите на медицинското обслужване и уменията на пациентите и медицинските кадри за боравене с тези модерни технологии.
• Нужно е да бъде постигната и гарантирана технологична взаимовръзка и софтуерна съвместимост между популярните и широко използвани смарт устройства и специализирана медицинска апаратура за измерване на жизнени показатели
• В технически аспект системите за телемедицина предполагат интеграция между медицинските диагностични апарати и различни информационни системи (комплекс от комуникационни и компютърни системи).
• Индивидуалните уреди за измерване на медицински значимите жизнени показатели (като например: пулс, кръвно налягане, кръвна захар, насищане на кръвта с кислород, въглероден двуокис и т.н.) е нужно да бъдат компактни, изключително прецизни и носенето им да не нарушава естествения ритъм на живот на пациентите.
• Следващите стъпки за специалистите в областта на IT-технологиите и водещи изследователи в областта на медицината е да си сътрудничат за рaзpaбoтвaнe нa изĸycтвeн интeлeĸт зa засичане в peaлнo вpeмe нa пaтoлoгии и зacтpaшaвaщи cъcтoяния, за разработване на сиcтeми зa aлapмиpaнe и изчиcлявaнe в peaлнo вpeмe нa пpoцeнтa pиcĸ, за създаване на пpeдиĸтивни мoдeли (симулации), предугаждащи paзвитиeто нa медицинското cъcтoяниe нa пaциeнтa, както и създаването на сиcтeми зa aвтoмaтичнo пoдпoмaгaнe нa лeĸapcĸoтo peшeниe при предписването на възмoжни тepaпии.
• Дигиталната трансформация ще окаже въздействие върху работата на лекарите и здравните работници. Основното въздействие ще бъде оказано посредством интеграцията на данни от различни източници, включително бази данни (big data), интернет на нещата (IoT), изкуственият интелект (AI), разширената реалност, блокчейн технологиите, виртуалната реалност (VR) и роботиката.
• В контекста на изпълнението на проект „Подобряване на достъпа до здравни услуги чрез система за наблюдение на личното здраве“ / Здравен електронен мониторинг (“Improving healthcare access through a personal monitoring system“/eHealth monitoring) следва да се отбележи специфичната ситуация в трансграничния регион, който се характеризира с демографска структура и географски дадености, социално-икономическо състояние и покритие със здравни грижи, налагащи съответен специфичен подход и прилагане на пилотни таргетирани и подкрепяни от държавата и местната власт мерки
ОБЛАСТИ НА ИНТЕРЕС
Електронното здравеопазване и телемедицината могат успешно да бъдат прилагани в различни контексти и обстоятелства, което разширява приложното им поле и повишават добавена им стойност. Освен за дистанционно медицинско обслужване, този иновативен подход на работа може да се впише и приложи при извънредни ситуации, които изискват намеса на медицински персонал.
Идентифицирани се следните области на интерес, в които електронното здравеопазване и телемедицината могат да бъдат особено полезни:
• Дистанционното мониториране на състоянието на пациентите и на техни медицински състояния позволява филтриране на спешни случаи от обичайни здравословни неразположения, които не налагат незабавна медицинска асистенция, както и предоставяне на дистанционна консултация и указания за оказване на първа помощ до пристигането на спешните екипи за оказване на квалифицирана медицинска помощ.
• Телемедицината е възможност за редовно, планово обслужване на нуждаещи се лица, които живеят или се намират в географски отдалечени, слабо населени и/или труднодостъпни населени места. Чрез оценка на постъпващите данни за замерваните жизнени показатели и приоритизиране на моментния здравен статус може да се планират дните за посещение на лекуващия или общопрактикуващия лекар, да се организират доставки на медикаменти или транспортиране за извършването на планови манипулации като например хемодиализа или вземане на кръвни проби за лабораторни изследвания.
• Проследяването на развитието на хронични заболявания е следваща сфера на интерес. Дистанционното дигитално медицинско обслужване позволява да се проследяват медицинските показатели например на диабетно болни или на пациенти с кардиологични заболявания.
• Превантивна медицина. Възможността за лесна дистанционна консултация с медицински специалисти при възникване на ранна симптоматика ще позволи засичане на възможни заболявания в техния начален етап на развитие, ще гарантира по-ефективно лечение и ще спомогне за намаляване на разходите, възникнали по повод социално значими заболявания – както за конкретния болен и неговите близки, така и за обществената здравна система като цяло. • Възможност за развитие на капацитет за повишаване на цялостната здравна култура на пациентите и изграждане на знания и умения за грижа за собственото здраве. Тази сфера на интерес се базира на подобрения достъп до обща и специализирана медицинска информация, и възможността да се оптимизира комуникацията и взаимодействието между здравни институции, лекари и други специалисти по здравни грижи от една страна, и пациенти, болни и техните близки от друга страна.
ПОЛЗИ И НУЖДИ ОТ ПРАКТИКИТЕ НА ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Икономическите ползи от прилагането на електронното здравеопазване са свързани с отчетения капацитет за подобряване на организацията, функционирането, администрирането, контрола и отчитането на изразходваните финансови средства, човешки усилия и експертиза, и материални ресурси в здравния сектор.
• Намаляване и/или оптимизиране на разходите на обществените здравноосигурителни фондове, които се отделят за редовно медицинско обслужване на населението и за лечение на различни заболявания;
• По-рационално планиране на кратко-, средно- и дългосрочните бюджети на здравно-осигурителните фондове, здравните заведения и индивидуалните медицински практики;
• Подобряване на логистиката и организацията на работа в здравните заведения, по-гъвкаво и рационално планиране на разположението на медицинския персонал и използването на наличната обща и специализирана медицинска техника;
Икономическите ползи:
• Осигуряване на възможност за по-точно и дългосрочно планиране на нужда от квалифицирани медицински кадри и здравни заведения по места;
• Ограничаване и/или предотвратяване на ненужно ангажиране на екипи на Спешна и неотложна помощ, свързани с лоша преценка на пациента за сериозността на моментното му здравословно състояние и неотложността на специализирана намеса от страна на здравен специалист;
• Намаляване и/или оптимизиране на разходите, заплащани от самите пациенти, свързани с излишно и/или прекомерно посещение на лекари, ненужна и/или свръхупотреба на медикаменти и извършване на медицински манипулации и изследвания. Здравните ползи се очаква да се генерират в следните направления:
• По-пълноценен и навременен отговор на нуждата от медицинско обслужване на населението;
• Подобрено „покритие“ със здравно обслужване на територията на страната и отделните региони;
• Улеснено проследяване на хода на текущи и/или хронични заболявания;
• Подобрена превенция на медицински състояние и заболявания, водещо до цялостно подобряване на здравния статус на населението и удължаване на продължителността и качеството на живота;
• Повишаване на здравна култура и изграждане на знания и умения за грижа за собственото здраве.
Здравните ползи се очаква да се генерират в следните направления:
• По-пълноценен и навременен отговор на нуждата от медицинско обслужване на населението;
• Подобрено „покритие“ със здравно обслужване на територията на страната и отделните региони;
• Улеснено проследяване на хода на текущи и/или хронични заболявания;
• Подобрена превенция на медицински състояние и заболявания, водещо до цялостно подобряване на здравния статус на населението и удължаване на продължителността и качеството на живота;
• Повишаване на здравна култура и изграждане на знания и умения за грижа за собственото здраве.
Социалните ползи от широкото прилагане на практиките на електронното здравеопазване са свързани с:
• Подобряване на връзката лекар-пациент чрез осигуряване на възможност за по-пряко и пълноценно общуване и взаимопомощ между пациенти, лекари и техните близки;
• Изграждане и укрепване на връзките между здравните власти, публичните органи, гражданите и медицинските кадри;
• Създаване и поддържане на мрежа за взаимопомощ в общността/социума в медицински и социални ситуации;
• Подобряване на показателите за качество на живот и повишаване на продължителността на живот, благодарение на подобрения и улеснен достъп до медицински услуги.
Образователни ползи биха възникнали от използването на иновативните технологични решения за дигитално дистанционно медицинско обслужване при начално, поддържащо, надграждащо обучение на студенти по медицина, специализанти, практикуващи лекари и други здравни специалисти:
• Възможност за (дистанционно) обучение на студенти по медицина чрез включването им в процеса на дистанционно мониториране на здравословното състояние на пациенти, при анализа на постъпващите данни, поставяне на диагнози и определяне на нужните медицински намеси и манипулации;
• Възможност за изграждане и използване на разширени консултативни групи от медицински специалисти, които дистанционно но съвместно да анализират постъпваща информация, да диагностицират и планират нужното лечение.
ТРУДНОСТИ В ПРИЛАГАНЕТО НА ПРАКТИКИТЕ НА ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Трудностите в прилагането на практиките на електронното здравеопазване отразяват характеристиките на средата на интервенция и индивидуалните особености и капацитет на активните и пасивни субекти, които са част от тази среда – лекари и други медицински специалисти, пациенти и техните близки, IT- специалисти, учени и изследователи в областта на медицината, техниката и технологиите.
Налице са и трудности, породени от юридически ограничения и/или морални съображения, както и такива обусловени от технически възможности, социално-икономически дадености и културно-образователен статус.
Юридическите ограничения са свързани с цялостното регулирането на обществените отношения по повод електронното здравеопазване.
• Към момента българският законодател не е разписал достатъчно нормативни текстове, които да поставят рамката за определяне и защита на правата и интересите, задълженията и отговорностите на правно засегнатите субекти.
• Предвид трябва да се вземат и изискванията за защита на личните данни на пациентите, свързани с тяхната идентичност, моментен медицински статус, здравна история и хронични заболявания.
• Въпросите за отговорността в случай на медицинска грешка и/или проява на професионална небрежност на медицинския специалист, който работи дистанционно и в дигитална среда, поставяйки диагноза и назначавайки лечение на база на данни, снети с помощта на технологични устройства, следва да бъде конкретизирана и прецизирана, за да се избегне ограничаване на използването на този иновативен подход за работа поради страх от подвеждане под административна и/или наказателна отговорност.
Трудности, обусловени от технически възможности и умения могат да се очакват във връзка с:
• Техническа и технологична неграмотност на част от потребителите, особено по-възрастното и/или неграмотно население, (напр. затруднения при работа с смарт устройства и специфични медицински уреди и сензори) могат да доведат до неправилно и неточно отчитане и предаване на данните за измерваните жизнени показатели. Това би могло да резултира в грешна преценка за характера и спешността на наблюдаваното медицинско състояние, непълен анализ на постъпващите данни и поставяне на неправилна диагноза и лечение.
Икономическа недостъпност на технологичното оборудване и софтуер е критичен фактор за бързото и повсеместно прилагане на телемедицината и другите елементи на електронното здравеопазване.
• Скъпите индивидуални медицински устройства и сензори, нужните високо специализирано медицинско оборудване и съвременни компютърни конфигурации, както и поддръжката на същите са сериозна спънка за здравните заведения и отделните пациенти.
• Високата стойност на телекомуникационните услуги, интернет свързаността телефония също съставляват сериозен разход, който трябва да се планира.
• Налице е нужда от специализирано обучение на крайните потребители и/или лекарите за работа с модерното технологично (медицинско) оборудване.
Трудности, обусловени от социално-икономическите дадености и културно-образователен статус са свързани с:
• Ниска здравна култура, липса на интерес към собственото здраве и благополучие, които се констатират у част от населението, особено такова живеещо в по-малките населени места, географски отдалечени и/или такива със затруднена транспортна достъпност.
• Затруднения при прилагане на практиките на електронното здравеопазване, породени от разлики в образователното ниво и сферата на експертиза между IT- специалисти, лекари и пациенти, проблеми поради езикова бариера при общуване между лекар и пациент при използване на медицинска терминология и/или софтуер на чужд език.
• Възможно недоверие към новите технология, подход за работа и комуникация, базирани на предразсъдъци, страх и културно-образователни особености.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИНФОРМАЦИОННИ КАМПАНИИ / ДЕЙНОСТИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА КЪМ ТЕМАТА
За да се популяризират ползите и възможностите на практиките, базирани на телемедицина и електронно здравеопазване е необходимо провеждането на нарочни информационни кампании и дейности за повишаване на чувствителността към темата, насочени към и адаптирани към нуждите на широката общественост, учените и изследователите, лекарите и специалистите по здравни грижи, представителите на публичните власти отговарящи за опазването на общественото здраве, здравно-осигурителните фондове, застрахователите, социалните партньори, бизнес средите.
Примери за такива таргетирани дейности за разпространение на информация и повишаване на чувствителността към темата могат да се изведат инициативи като:
• Организиране и провеждане на демонстрации на терен (измерване на показания за кръвно налягане, пулс, кръвна захар, и др.) със сътрудничеството на здравни заведения, регионални здравни инспекции (РЗИ), Български червен кръст (БЧК), неправителствени организации с интереси и дейност в областта на предоставянето на здравни и социални услуги и работа в общността, публични и местни власти, институции за предоставяне на медико-социални грижи;
• Доброволчески акции за кръводаряване, образователни, спортни и кулинарни събития за промоция на здравословен начин на живот;
• Посещения на места, където се прилага подход E-Health;
• Пилотни инициативи за въвеждане, тестване и адаптиране на подхода E-Health;
• „Създаване“ и обучаване на медиатори, активисти, агенти, обучители на местно ниво за промотиране, поддържане и развитие на предлагания начин на работа;
• Специализирано обучение за крайни ползватели и медицински персонал;
• Представяне и предоставяне на възможност за споделяне на медицинските и смарт устройствата от няколко потребителя (sharing).
ТРАНСФЕРНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Представеният модел на електронното здравеопазване, и в частност телемедицина, е приложим в следните контексти:
• Географски специфични населени места – планински, полу-планински, трудно достъпни населени места; селища, отдалечени от големи населени места, и/или намиращи се в транс-гранични (погранични) територии;
• Населени места и региони, специфични от гледна точка на демографски и социално-икономически характеристики, които се отличават със застаряващо население и/или наличие на компактни групи малцинства с неуреден или непостоянен здравно-осигурителен статус, населени места с показания за висока безработица, лагери за бежанци, др.;
• Извънредни ситуации
Възможностите, които предоставя дистанционното дигитално медицинско обслужване биха могли да намерят приложение и при извънредни ситуации, които изискват спешна медицинска намеса и налагат вземане на решения за медицински интервенции при липса на стандартните стационарни медицински уреди и оборудване за диагностициране. Екипите на спешна и незабавна медицинска помощ, оборудвани с високотехнологични измервателни устройства, сензори и инструменти, работещи в дигитална среда биха могли да окажат своевременна квалифицирана животоспасяващ помощ на пострадали от транспортни произшествия, жертви на промишлени аварии или военни конфликти, пострадали при природни бедствия и неблагоприятни климатични явления, както и на хора, намиращи се или живеещи в места поставени под карантина с цел ограничаване на разпространението на заразни заболявания по хората и/или животните.
Този документ е създаден в рамките на проект „Подобряване на достъпа до здравни услуги чрез система за наблюдение на личното здраве“ /Здравен електронен мониторинг, договор за субсидиране B2.9a.11, който се осъществява с финансовата подкрепа на подкрепа на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от националните фондове на страните Гърция и България. Отговорността за съдържанието на документа се носи от Сдружение Еврорадар и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.