Проектът „Мониторинг на електронното здравеопазване“ отговаря на предизвикателствата и проблемите на населението в пограничните райони, което е изправено пред значителни здравни проблеми, особено в отдалечени райони и области на концентрация на „специални групи от населението“, като създава възможност за сътрудничество между участниците в проекта от Гърция и България. Реализирането на проект с такава тематична насоченост е принос за развитието на здравеопазването в България, и в частност на електронното здравеопазване.
Индикаторите за здравния статус на населението отчитат занижени равнища на предоставяне на здравни услуги в пограничните райони. Свидетели сме на закриване на здравни институции поради недостиг на квалифициран персонал и неправилно управление на разпределението на финансовите ресурси. Безспорен фактор за влошените показатели са нарастването на икономическите неравенства между населението в тези погранични райони в сравнение с вътрешността на страната, което рефлектира върху системите на здравеопазването и налага подобряване на ефективността им.
Изготвянето на стратегия за управление на електронното здравеопазване, като част от проекта, е производно на огромното желание да се подобри достъпът до първична и спешна медицинска помощ в провинциалните изолирани и икономически изостанали райони.
Представяният доклад разглежда в обща рамка същността на електронното здравеопазване в България и представя визията за неговото развитие съгласно стратегическите документи, приети от българските институции.
Докладът е разработен съгласно приетите документи на правителството на Република България за развитие на здравеопазването, и в частност на еЗдравеопазване, и се базира на научни трудове и постижения в тази сфера.
ЕВРОПЕЙСКИ И НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ
• Една от стратегическите цели, приети на срещата на Европейския Съвет през март 2000г. в Лисабон, е европейските страни чрез знание да превърнат своите икономики в най-динамичните и конкурентноспособни икономики.
• Европейският съвет препотвърди тази стратегическа цел и даде мандат за ускорено развитие на информационното общество и информационните и комуникационните технологии.
• В информационното общество електронното здравеопазване е изключително важен фактор, и е изведено като един от основните приоритети в европейските планове за развитие.
• Новите инициативи на Европейската комисия са свързани с въвеждането на електронни здравни карти и единна информационна система като основна и неделима част от съвременното модерно здравеопазване.
•
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОНЯТИЕТО еЗдрвеопазване(eHealth)
Терминът електронно здравеопазване/eHealth/ обединява цялата гама от здравни функции:
-профилактика на здравето;
-медицински и здравни грижи;
-управлението на здравеопазването;
-финансови измерения на здравеопазването/остойностяване на медицинските услуги;
-идеология и практика на здравната политика;
-всички видове обучения в областта и промяна в квалификацията на експертния състав.
Системният анализ на еЗдрвеопазване като съвкупност от обекти, субекти, процеси и явления, които имат системна структура и организация обхваща:
• техническите средства – това са информационните технологии и телекомуникационни инфраструктури и мобилни устройства за връзка между доставчици, автори и потребители; медицинската техника; програмното обезпечаване – всички видове софтуер.
• физическите участници – медицинските и здравни специалисти – ползватели; пациентите и здравно осигурените лица, както и упълномощените от тях лица, доставчиците на технологии и тяхната поддръжка и развитие, държавните, частни и корпоративни финансиращи институции; и всички регламентиращи, лицензиращи и контролиращи органи и организации.
• методите и методологията за работа с информационни продукти и регулирането на този диалог – или това са езика за комуникация /интерфейса/, специфичните режими на експлоатация на апаратурата и формати на обмен на здравни данни и информация; медицинската квалификация /знания, умения експертизи/; стандарти и препоръки за качество на услугите, които позволяват и на други местни здравни информационни системи да се интегрират и развият.
РАБОТА СЪС ЗДРАВНА ИНФОРМАЦИЯ. ЕТАПИ.
Създаването и/или придобиване на електронна здравна информация, и нейната употреба преминава през няколко етапа, а именно:
• Предварителна подготовка. Избор на обектите, процесите, явленията, които стават информационни източници, с ясно посочване на причините и особеностите на този избор, както и мотивите за очаквани резултати.
• Събиране на информация. Събирането на информация може да стане чрез измерващи устройства и апарати в реална или лабораторна ситуация, чрез отчитане и ръчно въвеждане на описателни данни, чрез експертна оценка върху избрани параметри, чрез сравнителен анализ с друга архивирана информация и някой други методи.
• Контролиране качеството на информацията чрез избор на различни механизми.
• Първична обработка на данните, като компресиране на данните, специализирано подреждане по зададена схема и др.
• Същинска обработка на данните и възможни анализи и изводи. Създаване на нови специализирани програми или употреба на познати с цел диагностика, прогнозиране лечение и др.
• Документиране на резултатите от изследването. Таблици, графики, модели, заключения, епикризи и т.н. Тези резултати може да са видими директно – върху монитор, или да представляват запис на материален носител – хартия, плака или друг външен носител, който изисква допълнителна визуализация или трансфер по телемедицински път. Резултатите могат да са достъпни в реално време или в избран бъдещ момент.
• Съхранение и архивиране върху външен носител на информация. С оглед на употребата на тази информация е необходимо да има законово регламентирани правила на съхранение на медицинска, болнична, здравна информация и правата на достъп до нея, както и употребата и като доказателство в съдебно-медицински процеси.
• Актуализация във времето и достъп по приоритети. Актуализация във времето и приоритетен достъп до информацията са задачи от първостепенна необходимост. Те са част от проектирането и програмирането на всяка компютърна или телекомуникационна система за обработка на медицинска информация. Актуализацията може да бъде частична или да се провежда през определено време. На актуализация подлежи и цялостното програмно осигуряване.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА еЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
За да не се променя смисълът, целите и ролята на здравната информация в човешкия живот, нейното електронно представяне следва да отговаря на следните изисквания:
• Ефективност. Една от основните цели на електронното здравеопазване е да се повиши качеството и обема на предлаганите услуги в здравеопазването, като при това се запазят или намалят разходите;
• Подобрено качество на обслужването. Повишената ефективност включва не само редуциране на разходите, но и усъвършенствано качество на услугите.
• Медицина и мениджмънт базирани на доказателства. еЗдравните интервенции трябва да са основани на аргументи и доказателства, за да станат научно обосновани. В такава посока следва да се инвестират дълготрайни експертни и финансови усилия.
• Етика. Електронното здравеопазване създава нови форми на взаимоотношения между пациент и лекар, и поставя нови предизвикателства и етични проблеми във връзка с он-лайн практики, информирано съгласие, достъпа до информация, личностното пространство и неговата конфиденциалност, както и в езика на общуване и търсена социална подкрепа и съпричастие. Медицинската информация не е само за осведомяване, тя се разменя, за да предизвика действие и отношение.
• Адекватна квалификация и подготовка на здравните кадри.
•
• Подкрепа и развитие на нова форма на взаимоотношения между потребител и здравен експерт чрез реално партньорство, при което решенията са с поделена отговорност и при истинско взаимодействие и доверие.
• Оперативна съвместимост на информационните системи в здравеопазването.
• Разширяване обсега на здравните грижи отвъд конвенционалните граници. Тук се има предвид както преодоляване на географските ограничения, така и концепциите за медицинския труд, който вече не е субективно действие, а групова експертиза. еЗдравеопазването позволява да се предложат локални здравни грижи от глобални източници.
• Предоставяне на по-големи права за потребители – чрез достъп до личното здравно досие и практиките, основани на доказателства, еЗдравеопазването става гарант за най-добрия „информиран избор” за пациента.
• Равенство. Да се направи здравеопазването по-достъпно е една от големите цели на еЗдравеопазването.
• Достоверност и истинност. От този принцип следва да се ръководи всяка организация или експерт, които предлагат здравна информация, продукти и /или услуги.
• Професионалните взаимоотношения да се регулират чрез прилагането на стандарти.
• Информирано съгласие, поверителност и конфиденциалност. Следва да се подсигури политика за защита правата на пациентите, да се гарантират информираното им съгласие при събиране на техни лични данни; да се ограничава максимално неоторизирания достъп до лична здравна информация, да се подсигури достъп до личната информация на самите потребители, и да има и механизъм за проследяване употребата на личната им информация.
• Защита и превенция от комерсиални цели. Следва да се регулират ясно целите на информационния поток по отношение на съдържание, комерсиални и търговски намерения, спонсорство и др. Следва да се гарантира независимост на публикуващия; ясна политика и условия за ползване на сайта;
• Електронните диалози между пациент – лекар или група експерти следва да имат фиксирани параметри чрез: ясно и конкретно описание природата на он-лайн взаимоотношенията; подчертани ограничения при поставяне на диагноза он-лайн; винаги да се акцентира, че он-лайн консултациите НЕ изместват личния контакт с лекаря; ясно да се дефинират методите на разплащане; Пациентите да разберат всеки аспект от необходимите здравни грижи.
МЕРКИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ ЗДРАВНО-ИНФОРМАЦИОННИ СТАНДАРТИ
Въвеждането на национални здравно-информационни стандарти включва:
• Разработване на задължителни стандарти за здравна информация и статистика;
• Разработване на политики за сигурност и оперативна съвместимост на информационните системи в здравеопазването;
• Изграждане на Национална здравно-информационна система и осигуряване на достъп на гражданите до системата чрез електронен идентификатор;
ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНО-ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА.
• Изграждането на Национална здравно-информационна система (НЗИС) дава възможност он-лайн да се извършват повече административни и здравни услуги в сектора, да се осигурява достъп до информация на пациента за собственото му здраве, да се подобрят взаимовръзките между отделните нива на системата, да се повиши качеството на медицинските услуги и да се гарантира ефективността на разходването на публичните средства за здравеопазване.
• Наличието на НЗИС е предпоставка финансовите процеси да бъдат прозрачни и лесни за проследяване, за анализиране и контрол, и за постигане на удовлетвореност на всички участници в системата.
• Конкретните стъпки за изграждане на Националната здравно-информационна система (НЗИС) ще се осъществяват съгласно посочената в Програмата за развитие на електронното здравеопазване пътна карта.
• Пътната карта покрива период от шест години (2014–2020), в който са разграничени три логически етапа. Развитието на архитектурата на електронно управление на Република България следва да се осъществява поетапно, като всеки следващ етап надгражда и доразвива постигнатото в предходния етап.
Първият етап включва анализ на текущото състояние на процесите в системата на здравеопазването в България – участници, процеси, отговорности, използвани информационни системи, информационните потоци, анализ на очакваните взаимодействия с европейски здравни ИТ системи и идентифициране на необходимото нормативно регулиране. Ще бъде определен наборът от единни регистри и номенклатури, необходими за работата на НЗИС и ще бъдат дефинирани единни стандарти за обмен на здравна информация.
Вторият етап включва разширение на НЗИС – разработването на допълнителни административни и специализирани регистри, разширяване на портала и системата с електронни услуги, разработване на механизми за анализ на риска, медицински одит, електронна рецепта, така както и възможности за анализи.
Третият етап включва изграждане на резервен център за данни, обхващане на образната диагностика, телемедицината, елементи за подпомагане на взимането на решения, и изграждане на допълнителни електронни услуги.
РАЗШИРЯВАНЕ И НАДГРАЖДАНЕ НА МОДУЛИТЕ НА ЗДРАВНО-ИНФОРМАЦИОННАТА СИСТЕМА.
• обмен на информация в реално време между заетите в сферата на здравеопазването, чрез използването на електронни направления, електронни рецепти, лабораторни данни и изследвания;
• създаване на електронен здравен запис на пациента;
• внедряване на информационно комуникационните технологии в инфраструктурата на здравеопазването;
• осигуряване на свързаност на всички доставчици на медицински услуги чрез компютърни мрежи, комуникационни устройства, достъп до Интернет;
• осигуряване на хардуерен капацитет за централизирани електронни регистри и електронни бази данни;
• въвеждане на сигурна идентификация на потребителите,
• гарантиране сигурността на информацията чрез криптирани форми за обмен на данни.
ИНФОРМИРАНОСТ И ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УЕБ БАЗИРАНИ УСЛУГИ В РЕАЛНО ВРЕМЕ:
• предоставяне на информация на населението (здравна профилактика, права и задължения на здравно осигурени лица и др.);
• предоставяне на административни услуги;
• предоставяне на информация на предоставящите здравни грижи за (права и задължения, начини и ниво на реимбурсация и др.);
• здравно образование;
• поддържане на квалификацията и продължаващо обучение на здравните специалисти;
• предоставяне на публични регистри за лечебни заведения, за лица предоставящи медицински услуги, здравно-осигурителни фондове, аптеки и др.;
Този документ е създаден в рамките на проект „Подобряване на достъпа до здравни услуги чрез система за наблюдение на личното здраве“ /Здравен електронен мониторинг, договор за субсидиране B2.9a.11, който се осъществява с финансовата подкрепа на подкрепа на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от националните фондове на страните Гърция и България. Отговорността за съдържанието на документа се носи от Сдружение Еврорадар и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
